В битка за себе си
Пореден удар, надигам
ръка в закана, но спирам.
В момент на слабост се схващам.
Каква победа заплащам?
Душа от болест изгнива
в стремеж да бъде красива.
Обвивка бляскава скрива
мечта ранима, но дива.
Очи веднъж щом затвори
в мъгла сред куп от декори,
ще бъде маска, горяла
в пожар от страст, почерняла
от думи лъскави, цели
покрити в мантии бели,
обшити с червени рубини,
мъртви души от години...
Познавам ги, била съм там.
Познато чувство на срам.
И само звук да издам,
ще щракне тежък капан,
скрит под старата плячка.
Не го усещаш, но знам,
че следи всяка крачка
в такт с пулса ми, мачка
тръпката да преследвам
и чака да се поддам
на тъй желаната цел.
Но кой е толкова смел?
Дори в стремеж да си пръв,
пак не би се подвел...
Не искам трона такъв
отрупан с кости и кръв,
власт над глави на тръби,
лигава слуз за мечти...
Очи отдавна умрели,
потайни мисли, обзели
ръцете, тихо попива
кръвта в земята ръждива.
Неясен спомен за страх
изтича в сълзи от гняв.
Тиха ярост се свива
на трона с корона бодлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nikolova Все права защищены
