Вчера отново беше тук,
отново към мен потърси път.
И пак в любов ми се кълнеше,
като дете изгубило играчка - ревеше.
Нощта бе дълга, а след нея и денят,
обсипани с нежност... красота.
Тогава ти бе мъжът, когото искам,
докато не спрях спомените си да потискам.
Помня, кълнях се в теб като пред Бога.
дадох всичко на твоята воля.
Спомняш ли си как тогава избяга
и как света си сама наложи да оправя? ...