4.11.2008 г., 21:11

В бяг...

841 0 0
 

 

 

Вчера отново беше тук,

отново към мен потърси път.

И пак в любов ми се кълнеше,

като дете изгубило играчка - ревеше.

 

Нощта бе дълга, а след нея и денят,

обсипани с нежност... красота.

Тогава ти бе мъжът, когото искам,

докато не спрях спомените си да потискам.

 

Помня, кълнях се в теб като пред Бога.

дадох всичко на твоята воля.

Спомняш ли си как тогава избяга

и как света си сама наложи да оправя?

 

Утре, знам, пак ще дойдеш ти,

за да покажеш как сърцето ти кърви.

За кой ли път ще молиш,

"от любов" с лъжи отново думите ще тровиш.

 

В играта трудна дойде и твоят ред,

сега ще плащаш за живота си - от самия теб отнет.

Едва сега със истински сълзи ще молиш,

в безкраен кръговрат себе си ще гониш.

 

Когато някой ден в бега си пак до мен се спреш,

с надежда да събудиш нечий друг копнеж,

ще разбереш, че ключа за любовта и за сърцето ми

изгуби, когато под лъжите си избяга и се скри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Леонска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...