12 июн. 2015 г., 13:30

В България дори петлите снасят

687 0 5
  България – земя благословена!

От две страни изгрява в нея слънцето.
От четири - я грее месечината.
Тревите пеят,
а звездите им пригласят …

В България дори петлите снасят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елица и Довереница, благодаря за прочита и коментарите.
    Постнах това стихче веднага щом се роди, без нито час да отлежи, защото се страхувах някой чужденец да не ме изпревари. И да напише, че в неговата страна "тревите пеят, а звездите им пригласят", и че в неговата страна "дори петлите снасят". Исках това да е казано първо за България, а не за някоя друга страна!
  • "В България дори петлите снасят!"
    Кокошките са непрекъснато заети
    (Каква е Боже таз еманципация?)
    до обед на фризьор, след туй на танци,
    а вечерта до късно в Интернета.
  • Природните дадености на България никой не може да отнеме.
    И трябва да умеем да им се радваме - при всички обстоятелства...
  • Съгласен съм с тебе, Миглена. Дори не зная дали това е най-точния израз, защото ако беше само издоена, пак щеше да събере мляко.
    Но какво е всъщност това ми стихотворение: иронично ли е,подигравка ли е, пародия ли е? Нито едното, нито другото, нито третото. То е просто весело. Радост от това, че съм българин и живея в България!
    То е с фолклорен мотив. В народната песен е:
    "В нашето село голямо,
    от две страни грее слънцето,
    от четири - месечината."
    Аз само малко съм го допълнил - с две запомнящи се изречения; но не за подигравка, а от радост и от обич.
    По-нататък (в друга песен), е:
    "По дваж на година
    пчелите се роят.
    По дваж на година
    жнеме и вършеме,
    жнеме и вършеме,
    и пак гладни ходим."
    И това за съвременната ни действителност също е вярно. Но аз не го продължих в този дух, защото исках стихчето да бъде само весело.
  • Ангаре, ако питаш мене:
    България е вече издоена...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...