12 jun 2015, 13:30

В България дори петлите снасят

  Poesía » Otra
684 0 5
  България – земя благословена!

От две страни изгрява в нея слънцето.
От четири - я грее месечината.
Тревите пеят,
а звездите им пригласят …

В България дори петлите снасят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Елица и Довереница, благодаря за прочита и коментарите.
    Постнах това стихче веднага щом се роди, без нито час да отлежи, защото се страхувах някой чужденец да не ме изпревари. И да напише, че в неговата страна "тревите пеят, а звездите им пригласят", и че в неговата страна "дори петлите снасят". Исках това да е казано първо за България, а не за някоя друга страна!
  • "В България дори петлите снасят!"
    Кокошките са непрекъснато заети
    (Каква е Боже таз еманципация?)
    до обед на фризьор, след туй на танци,
    а вечерта до късно в Интернета.
  • Природните дадености на България никой не може да отнеме.
    И трябва да умеем да им се радваме - при всички обстоятелства...
  • Съгласен съм с тебе, Миглена. Дори не зная дали това е най-точния израз, защото ако беше само издоена, пак щеше да събере мляко.
    Но какво е всъщност това ми стихотворение: иронично ли е,подигравка ли е, пародия ли е? Нито едното, нито другото, нито третото. То е просто весело. Радост от това, че съм българин и живея в България!
    То е с фолклорен мотив. В народната песен е:
    "В нашето село голямо,
    от две страни грее слънцето,
    от четири - месечината."
    Аз само малко съм го допълнил - с две запомнящи се изречения; но не за подигравка, а от радост и от обич.
    По-нататък (в друга песен), е:
    "По дваж на година
    пчелите се роят.
    По дваж на година
    жнеме и вършеме,
    жнеме и вършеме,
    и пак гладни ходим."
    И това за съвременната ни действителност също е вярно. Но аз не го продължих в този дух, защото исках стихчето да бъде само весело.
  • Ангаре, ако питаш мене:
    България е вече издоена...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...