14 июн. 2007 г., 12:33

В четири

1.6K 0 29
Върни се в четири.
Пиян от несподеляне.
С иззидани в трахеята сълзи.
Боли до крясък.
                        Крясъци те стрелят
в усойното на мислите.
Мълчи.
Аз зная всичко.
Кръстът ти те смазва
(да можех да го взема за момент!).
Боли ме с теб. Разказвай ми.
Разказвай!
Дано да ти олекне...
Като бент
                очите ти удържат океаните
безсилие, треперещи към взрив...
Аз зная всичко. 
                         Много са ти раните...
(да можех да поема малко срив!)

Но мога само да съм много осезаема,
за да опазя топлината на ръцете ти.
Да бъда котвено-реална. За да знаеш,
че няма да останеш сам
                      във четири.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....