В четири
Пиян от несподеляне.
С иззидани в трахеята сълзи.
Боли до крясък.
Крясъци те стрелят
в усойното на мислите.
Мълчи.
Аз зная всичко.
Кръстът ти те смазва
(да можех да го взема за момент!).
Боли ме с теб. Разказвай ми.
Разказвай!
Дано да ти олекне...
Като бент
очите ти удържат океаните
безсилие, треперещи към взрив...
Аз зная всичко.
Много са ти раните...
(да можех да поема малко срив!)
Но мога само да съм много осезаема,
за да опазя топлината на ръцете ти.
Да бъда котвено-реална. За да знаеш,
че няма да останеш сам
във четири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени