20 дек. 2007 г., 20:34

В чужди прегръдки

746 0 4

Искам при мене да се върнеш, но вече е късно

измяната ми още гори в очите ти.

Не мога да ти кажа, че беше по-хубаво така,

защото той с мен се подигра.

Сега искам да съм отново в твоите ръце

и всичко причинено за забравиш ти.

Моля те, не бъди така жесток, прости ми,

моля те, ела при мен и прегърни ме.

Аз втори път няма своите грешки да допусна

и в чужди прегръдки да се впусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи!!!Поздрави на всички
  • Много лесно е така мила - хората мислят преди да направят каквото и да било. "Той с мен се подигра" Ами ако не беше? Как щяха да се развият нещата?.... Сега това стихче щеше ли да съществува. Но..тук прозира вече помъдряване. БРАВО!!! Все пак си стигнала до извод който ще ти е полезен. Поздравления!!!
  • Ако е молба за прошка дано те прочете и я приеме, Валентина
    Поздрав за стиха !
  • Просто Любов! обичайте се и всичко ще се оправи.
    с много обич, Вилани.Хубав стих, зов за прошка...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....