20.12.2007 г., 20:34

В чужди прегръдки

742 0 4

Искам при мене да се върнеш, но вече е късно

измяната ми още гори в очите ти.

Не мога да ти кажа, че беше по-хубаво така,

защото той с мен се подигра.

Сега искам да съм отново в твоите ръце

и всичко причинено за забравиш ти.

Моля те, не бъди така жесток, прости ми,

моля те, ела при мен и прегърни ме.

Аз втори път няма своите грешки да допусна

и в чужди прегръдки да се впусна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи!!!Поздрави на всички
  • Много лесно е така мила - хората мислят преди да направят каквото и да било. "Той с мен се подигра" Ами ако не беше? Как щяха да се развият нещата?.... Сега това стихче щеше ли да съществува. Но..тук прозира вече помъдряване. БРАВО!!! Все пак си стигнала до извод който ще ти е полезен. Поздравления!!!
  • Ако е молба за прошка дано те прочете и я приеме, Валентина
    Поздрав за стиха !
  • Просто Любов! обичайте се и всичко ще се оправи.
    с много обич, Вилани.Хубав стих, зов за прошка...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....