19 окт. 2010 г., 12:06

В цъфналия лен

1K 0 10

                                     В цъфналия лен

Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,

искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен!

В цъфналата ръж, дори да е без бодили,
ще ни влизат във носа острите осили.

А и цветният прашец ще вали и дразни
голите ѝ рамене, потните ѝ пазви!

Искам моята любима да се люби с мен,
върху сините талази от разцъфнал лен!

При това ленът да бъде толкова висок,
че отгоре да ни вижда само Господ-бог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Вдигна ми настроението с няколко бала! Поздрав!
  • МНОГО НЕПОДПРАВЕНО И ИСТИНСКО!!!
    Аз нали пък на удобствата съм верна
    искам да ме любят в цъфнала люцерна...
  • Друго си е да е коприна Поздрав!
  • Жарава, Ена, Румпел, Розза, Ведрина, Ивон, Ея и Великата ники - благодаря ви че прочетохте и коментирахте. Зарадвахте ме с усмивките си и смеха си! И Румпел, наистина не знаех, че ленът е бодлив - когато цъфти като растение ми изглежда толкова нежен! И добре че не съм знаел, иначе този стих нямаше да го има!
  • мммм тук е хубаво

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...