19 oct 2010, 12:06

В цъфналия лен

1K 0 10

                                     В цъфналия лен

Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,

искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен!

В цъфналата ръж, дори да е без бодили,
ще ни влизат във носа острите осили.

А и цветният прашец ще вали и дразни
голите ѝ рамене, потните ѝ пазви!

Искам моята любима да се люби с мен,
върху сините талази от разцъфнал лен!

При това ленът да бъде толкова висок,
че отгоре да ни вижда само Господ-бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Вдигна ми настроението с няколко бала! Поздрав!
  • МНОГО НЕПОДПРАВЕНО И ИСТИНСКО!!!
    Аз нали пък на удобствата съм верна
    искам да ме любят в цъфнала люцерна...
  • Друго си е да е коприна Поздрав!
  • Жарава, Ена, Румпел, Розза, Ведрина, Ивон, Ея и Великата ники - благодаря ви че прочетохте и коментирахте. Зарадвахте ме с усмивките си и смеха си! И Румпел, наистина не знаех, че ленът е бодлив - когато цъфти като растение ми изглежда толкова нежен! И добре че не съм знаел, иначе този стих нямаше да го има!
  • мммм тук е хубаво

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....