В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег
от камък върху бялата ми кожа.
И знаех, че завинаги си време,
където ще сме ритъм. A не можем...
В душата ми потъна, без да искаш,
помислил, че е кухо мигновение.
Но всъщност - всеки дъх поел е риска,
че вдишването е начало за живеене.