27.03.2010 г., 23:49 ч.

В д и ш в а н е 

  Поезия
901 0 22

 

 

В очите ми се вписа като болка,

която дълбините им изрича.

Но никога не ме запита колко

е дълга тишината ми без тебе.

 

 

В ръцете ми остана като белег

от камък върху бялата ми кожа.

И знаех, че завинаги си време,

където ще сме ритъм. A не можем... 

 

 

В душата ми потъна, без да искаш,

помислил, че е кухо мигновение.

Но всъщност - всеки дъх поел е риска,

че вдишването е начало за живеене.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??