Далечното ме кара да живея...
Далечното вещае продължение.
Отново оживявам от съмнение
и гребенът на най-високата вълна
над мен се рее!
В такива мигове издигам се нагоре -
прашинка мъничка поела към безкрая,
презряла мимолетното у всички хора
и само Бог с длетото си ме вае.
...Вървя през празни улици и здания
по-мъртви сред красивите сияния.
И сякаш всичките неща са разстояния - ...