В далечното единствено живея
Далечното ме кара да живея...
Далечното вещае продължение.
Отново оживявам от съмнение
и гребенът на най-високата вълна
над мен се рее!
В такива мигове издигам се нагоре -
прашинка мъничка поела към безкрая,
презряла мимолетното у всички хора
и само Бог с длетото си ме вае.
...Вървя през празни улици и здания
по-мъртви сред красивите сияния.
И сякаш всичките неща са разстояния -
проекции на този свят нетраен.
Вулкан е утрото в един мистичен изгрев.
Зад него островите на Крузо остават.
И опело на хор от ветровете
за неродените в аванс запява!
Далечното вещае продължение.
Отново оживявам от съмнение
и гребенът на най-високата вълна
над мен се рее!
В такива мигове издигам се нагоре -
прашинка мъничка поела към безкрая,
презряла мимолетното у всички хора
и само Бог с длетото си ме вае.
...Вървя през празни улици и здания
по-мъртви сред красивите сияния.
И сякаш всичките неща са разстояния -
проекции на този свят нетраен.
Вулкан е утрото в един мистичен изгрев.
Зад него островите на Крузо остават.
И опело на хор от ветровете
за неродените в аванс запява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
