В дебрите на душата
Тук е тиха безпощадност.
Тук умират тихи чувства.
Мисълта за мнимо щастие
пътува в мрак и лудост.
Ще се родее и отчуждава.
Ще възторгва със срещи!
И съкрушена ще отминава,
опазила ранимите грешки...
А ти,неземна все още живееш,
готова до последен дъх и зов!
Нима на превала само грее
осъдена на чувствата любов?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены