31 авг. 2025 г., 07:54

В дебрите на душата

184 6 9

Тук е тиха безпощадност. 

Тук умират тихи чувства. 

Мисълта за мнимо щастие 

пътува в мрак и лудост. 

Ще се родее и отчуждава. 

Ще възторгва със срещи!

И съкрушена ще отминава,

опазила ранимите грешки...

А ти,неземна все още живееш, 

готова до последен дъх и зов!

Нима на превала само грее

осъдена на чувствата любов?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Боряна!
    Благодаря за Любими, Гергана!
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Ангел!
    Благодаря за сентенцията и оценката, Дора!
  • Любовта е смисълът на живота ни... Чудесен стих,Стойчо!
  • Колко вярно,Поздрави,Стойчо!!!
  • Благодаря за хубавите слова, оценката и поздравите, Миночка!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...