Тук е тиха безпощадност.
Тук умират тихи чувства.
Мисълта за мнимо щастие
пътува в мрак и лудост.
Ще се родее и отчуждава.
Ще възторгва със срещи!
И съкрушена ще отминава,
опазила ранимите грешки...
А ти,неземна все още живееш,
готова до последен дъх и зов!
Нима на превала само грее
осъдена на чувствата любов?
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
