Две чаши със вино на празната маса.
Едната - отпита почти до средата.
Встрани - пепелникът със няколко фаса.
Захвърлени в ъгъла, съхнат цветята.
Тук някой приседнал - задъхан, забързан.
Изпушил цигара, потропвайки нервно.
Отпил две-три глътки, не стигнал до дъно,
подхвърлил монета на стария келнер
и... после си тръгнал. С несигурна крачка.
Загубил опора, поседнал на кея.
А там, в ресторанта, забравил цветята,
избирани с толкова обич за нея.
Случаен клошар покрай бара преминал.
Събрал два-три фаса във мръсните шепи.
Изсмукал до дъно червеното вино.
Залитащ си тръгнал... И стъпкал букета...
© Бианка Габровска Все права защищены
Запомнящо се стихотворение!