Ще те чакам на пресечката до нас.

Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.

Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.

Просто с мене тази вечер остани!

Дори и да го криеш знам, че го желаеш.

И мисли най-порочни в себе си питаеш.

Разбъркват се емоциите в главите ни - коктейл, превръщайки се в неуморен, многочасов, сливащ се апогей.

Отвеждам те в тих, уютен дом.

Там улавям, целувам и докосвам всеки сладък стон.

Разпръснати са по земята скъпите ни дрехи.

Падат плавно твоите доспехи.

Черпя вдъхновение от нашето безумие.

Не, не слушай моето сладкодумие.

Тръгни сега, към мен се устреми.

Въздишките ми силни в шепите вземи.