В дом за осиновяване
Пуснаха дечицата във двора.
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират "своето" дете.
А на края - доста срамежливо,
чакаха една жена и мъж.
Към децата гледаха тъжливо...
Сепнаха сякаш изведнаж.
Срещу тях сега едно момченце
тичаше с разтворени ръце.
Тичаше си то и без палтенце,
но със дваж усмихнато лице.
Във ръцете на мъжа се хвърли
и се гушна в него от сърце.
Той на рамо бързо го прехвърли
и...изтри сълзите от лице.
И на мен сега - така за кратко,
ми стана ясно под простора син:
малкото намери "своя" Татко,
а таткото пък - "своя" Син!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
