abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
3 февр. 2007 г., 07:13

В домът на Баба... Но без Баба... 

  Поэзия
853 0 4
Празно е тук. Няма те вече.
Гледам объркано теб търся с очи.
Връщам се в миналото - адски далече
и още щастието ми там си личи.
Пусто. Студено. И празно.
Твоята усмивка не виждам.
Мразя това чувство омразно -
да боли, да горя, ненавиждам.
Няма те. А още си тук.
Из стаите усмихната ходиш.
Чувам твоя глас - най-любимият звук,
до мене все още ти бродиш.
Домът ти остана самотен.
И страда за теб - като нас.
Спомен красив, но сиротен.
Спомен за теб - всеки миг, всеки час.

© Петя Терзийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • на скоро изгубих баба си и разбирам как се чустваш и си го показала по страхотен начин
  • Така е мила, болката е огромна!!!
    Прегръщам те!
  • И болка... Много болка! За Баба... Обичам те, Бабче!!!
  • Много тъга и тежест.
    Топлота в болката.
    Липсата остава в сърцата.

    Поздрав за стиха.
Предложения
: ??:??