В доверчивите длани на утрото
В доверчивите длани на утрото
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме,
да откъсвам с ръка лист по лист,
и прошепваики думи за сбъдване,
да отпия от извора чист...
И, повярвала в сън от мечтания,
се изричам във думи и стих...
Със надежди прогонвам съмнения.
И денят ми е ведър и тих.
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме,
да откъсвам с ръка лист по лист,
и прошепваики думи за сбъдване,
да отпия от извора чист...
И, повярвала в сън от мечтания,
се изричам във думи и стих...
Със надежди прогонвам съмнения.
И денят ми е ведър и тих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
