May 2, 2007, 7:29 PM

В доверчивите длани на утрото

  Poetry
772 0 15
В доверчивите длани на утрото
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме,
да откъсвам с ръка лист по лист,
и прошепваики думи за сбъдване,
да отпия от извора чист...
И, повярвала в сън от мечтания,
се изричам във думи и стих...
Със надежди прогонвам съмнения.
И денят ми е ведър и тих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...