2 may 2007, 19:29

В доверчивите длани на утрото

  Poesía
776 0 15
В доверчивите длани на утрото
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме,
да откъсвам с ръка лист по лист,
и прошепваики думи за сбъдване,
да отпия от извора чист...
И, повярвала в сън от мечтания,
се изричам във думи и стих...
Със надежди прогонвам съмнения.
И денят ми е ведър и тих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...