В друг живот...
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце,
защо сега - в самопрегръщане?
Убийството за влюбено сърце
е с жалост гръб да ти обръщат...
Една студена мрачна тишина
и ледения дъх на бурен вятър.
Самотен аз. Ти никога сама,
чертаем буквите си по стъклата.
И сигурно ще се намерим в друг живот,
във който пътя е, удобно тесен.
Една открадната за миг любов,
не прави този свят да бъде грешен...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
