В друг живот...
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце,
защо сега - в самопрегръщане?
Убийството за влюбено сърце
е с жалост гръб да ти обръщат...
Една студена мрачна тишина
и ледения дъх на бурен вятър.
Самотен аз. Ти никога сама,
чертаем буквите си по стъклата.
И сигурно ще се намерим в друг живот,
във който пътя е, удобно тесен.
Една открадната за миг любов,
не прави този свят да бъде грешен...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
