Feb 4, 2021, 7:52 PM

В друг живот...

  Poetry » Love
511 0 2

Не знам дали е яд или е тъжно...

А може би и двете. Разминаване - 

един към теб, еднопосочен мъж,

събрал тъга за изваляване...

А ти протегнала веднъж ръце,

защо сега - в самопрегръщане?

Убийството за влюбено сърце

е с жалост гръб да ти обръщат...

Една студена мрачна тишина 

и ледения дъх на бурен вятър. 

Самотен аз. Ти никога сама,

чертаем буквите си по стъклата. 

И сигурно ще се намерим в друг живот, 

във който пътя е, удобно тесен. 

Една открадната за миг любов, 

не прави този свят да бъде грешен... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...