19 нояб. 2024 г., 21:06

В друг сезон

654 1 2

Опустява бавно твоя хоризонт 

и птиците отдавна отлетяха. 

Ти казваш, че е мрачния сезон, 

а песните ти някак оглушаха. 

 

Беше жарко огънче в нощта, 

пенливо, пивко и искрящо вино.

Сега е друго, повей в есента, 

къде ли целият живот премина? 

 

Но ти си тук, отново си до мен, 

сезоните внезапно заваляха... 

Не гледай тъжно, толкова смутен, 

надеждите отново избуяха. 

 

Светът далеч не е помръкнал, тих...

Виж сам, смехът ни е като реката, 

която забълбука в този стих.

Вземи ме нежно, аз съм светлината! 

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

  • Втори и последен от мен глас за това предизвикателство, тук.
    Поздрави и успех.
  • Хубаво е, но за съжаление квотата ми за гласуване се изчерпа...
    Поздравления, Детелина!🌹

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...