19 нояб. 2024 г., 21:06

В друг сезон

652 1 2

Опустява бавно твоя хоризонт 

и птиците отдавна отлетяха. 

Ти казваш, че е мрачния сезон, 

а песните ти някак оглушаха. 

 

Беше жарко огънче в нощта, 

пенливо, пивко и искрящо вино.

Сега е друго, повей в есента, 

къде ли целият живот премина? 

 

Но ти си тук, отново си до мен, 

сезоните внезапно заваляха... 

Не гледай тъжно, толкова смутен, 

надеждите отново избуяха. 

 

Светът далеч не е помръкнал, тих...

Виж сам, смехът ни е като реката, 

която забълбука в този стих.

Вземи ме нежно, аз съм светлината! 

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

  • Втори и последен от мен глас за това предизвикателство, тук.
    Поздрави и успех.
  • Хубаво е, но за съжаление квотата ми за гласуване се изчерпа...
    Поздравления, Детелина!🌹

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...