Опустява бавно твоя хоризонт 

и птиците отдавна отлетяха. 

Ти казваш, че е мрачния сезон, 

а песните ти някак оглушаха. 

Беше жарко огънче в нощта, 

пенливо, пивко и искрящо вино.

Сега е друго, повей в есента, 

къде ли целият живот премина? 

Но ти си тук, отново си до мен, 

сезоните внезапно заваляха... 

Не гледай тъжно, толкова смутен, 

надеждите отново избуяха. 

Светът далеч не е помръкнал, тих...

Виж сам, смехът ни е като реката, 

която забълбука в този стих.

Вземи ме нежно, аз съм светлината! 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️