19.11.2024 г., 21:06

В друг сезон

641 1 2

Опустява бавно твоя хоризонт 

и птиците отдавна отлетяха. 

Ти казваш, че е мрачния сезон, 

а песните ти някак оглушаха. 

 

Беше жарко огънче в нощта, 

пенливо, пивко и искрящо вино.

Сега е друго, повей в есента, 

къде ли целият живот премина? 

 

Но ти си тук, отново си до мен, 

сезоните внезапно заваляха... 

Не гледай тъжно, толкова смутен, 

надеждите отново избуяха. 

 

Светът далеч не е помръкнал, тих...

Виж сам, смехът ни е като реката, 

която забълбука в този стих.

Вземи ме нежно, аз съм светлината! 

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

  • Втори и последен от мен глас за това предизвикателство, тук.
    Поздрави и успех.
  • Хубаво е, но за съжаление квотата ми за гласуване се изчерпа...
    Поздравления, Детелина!🌹

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...