Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта,
пенливо, пивко и искрящо вино.
Сега е друго, повей в есента,
къде ли целият живот премина?
Но ти си тук, отново си до мен,
сезоните внезапно заваляха...
Не гледай тъжно, толкова смутен,
надеждите отново избуяха.
Светът далеч не е помръкнал, тих...
Виж сам, смехът ни е като реката,
която забълбука в този стих.
Вземи ме нежно, аз съм светлината!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »
Поздрави и успех.