Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна
мрежи заплитам,
с приливи плувам.
Риби и чайки гоня
край вълноломи –
дух съм бездомен.
Плача от ярост, ликувам –
в твоя свят спомен
вече не съществувам.
16.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=KbmYHDbaE-o
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
