Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна
мрежи заплитам,
с приливи плувам.
Риби и чайки гоня
край вълноломи –
дух съм бездомен.
Плача от ярост, ликувам –
в твоя свят спомен
вече не съществувам.
16.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=KbmYHDbaE-o
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
