Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
9 мар. 2025 г., 08:42  

В душата на Света

483 6 20

В душата на този свят отново зреят революции.

И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата 

 

на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...

Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?! 

 

Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява...

А Арес, задавен от екстаз: убивайки ще оживява!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Много си прав,Стойчо!Поздрави!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    No comment!🙏
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    По странен и непонятен начин това прекрасно стихотворение е останало в зоната на невидимост за мен. .Слава богу, че успях да го видя и ти поднасям извиненията си, Стойчо!

    Да, Арес наистина се е развихрил и си хиляди пъти прав, че той "задавен от екстаз: убивайки ще оживява!" Но днешният Арес е много по-страшен от древния, защото е въоръжен до зъби с най-модерно оръжие и с данни от сателитите. Той съумява да промие човешките мозъци и да ги направи тотален проводник на неговото влияние. Полярната двойка злодеи: Путин и Зеленски го доказва. Двама маниаци, които всеки момент могат да потопят света в 3-та световна война - край за човешкия целокупен род.

    Поздравление!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Иванъ,благодаря за доверието в моите опити да стоя в зоната за обективно отразяване.
    Благодаря за поздравите!🙏

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0