В душата на Света

Poesía

487 6 20

В душата на този свят отново зреят революции.

И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата

на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...

Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?!

Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява...

А Арес, задавен от екстаз: убивайки ще оживява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Ангел!

2025-03-11T11:59:52+02:00
aap (Ангел)

Много си прав,Стойчо!Поздрави!

2025-03-11T11:11:50+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Младен!
No comment!🙏

2025-03-10T19:51:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

По странен и непонятен начин това прекрасно стихотворение е останало в зоната на невидимост за мен. .Слава богу, че успях да го видя и ти поднасям извиненията си, Стойчо!

Да, Арес наистина се е развихрил и си хиляди пъти прав, че той "задавен от екстаз: убивайки ще оживява!" Но днешният Арес е много по-страшен от древния, защото е въоръжен до зъби с най-модерно оръжие и с данни от сателитите. Той съумява да промие човешките мозъци и да ги направи тотален проводник на неговото влияние. Полярната двойка злодеи: Путин и Зеленски го доказва. Двама маниаци, които всеки момент могат да потопят света в 3-та световна война - край за човешкия целокупен род.

Поздравление!

2025-03-10T13:16:32+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Иванъ,благодаря за доверието в моите опити да стоя в зоната за обективно отразяване.
Благодаря за поздравите!🙏

2025-03-10T12:35:24+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0