Mar 9, 2025, 8:42 AM  

В душата на Света

  Poetry
485 6 20

В душата на този свят отново зреят революции.

И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата 

 

на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...

Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?! 

 

Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява...

А Арес, задавен от екстаз: убивайки ще оживява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
  • Много си прав,Стойчо!Поздрави!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    No comment!🙏
  • По странен и непонятен начин това прекрасно стихотворение е останало в зоната на невидимост за мен. .Слава богу, че успях да го видя и ти поднасям извиненията си, Стойчо!

    Да, Арес наистина се е развихрил и си хиляди пъти прав, че той "задавен от екстаз: убивайки ще оживява!" Но днешният Арес е много по-страшен от древния, защото е въоръжен до зъби с най-модерно оръжие и с данни от сателитите. Той съумява да промие човешките мозъци и да ги направи тотален проводник на неговото влияние. Полярната двойка злодеи: Путин и Зеленски го доказва. Двама маниаци, които всеки момент могат да потопят света в 3-та световна война - край за човешкия целокупен род.

    Поздравление!
  • Иванъ,благодаря за доверието в моите опити да стоя в зоната за обективно отразяване.
    Благодаря за поздравите!🙏

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...