11 нояб. 2021 г., 22:36

В душата със светулки 

  Поэзия » Философская
693 5 19

"Бъди... от Светлата страна!"-
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък,
каквото и да поднесе,
приемам ли го със усмивка,
във шепите като дете
кълбо светлинно ще поискам,
със жар добро ми дари
и вяра, че сърцето може
дори в тъма да възцари
мигът-любов... от Бог заложен.
И този миг да завърти
вселената в магийни люлки,
та трепкащите там звезди
да грабнат щурчови цигулки,
и после с нежен реверанс,
даряващ тази нощ с целувки,
вълшебно като в стар романс,
в душата заблестят светулки.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

11 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??