В душата със светулки
"Бъди... от Светлата страна!"-
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък,
каквото и да поднесе,
приемам ли го със усмивка,
във шепите като дете
кълбо светлинно ще поискам,
със жар добро ми дари
и вяра, че сърцето може
дори в тъма да възцари
мигът-любов... от Бог заложен.
И този миг да завърти
вселената в магийни люлки,
та трепкащите там звезди
да грабнат щурчови цигулки,
и после с нежен реверанс,
даряващ тази нощ с целувки,
вълшебно като в стар романс,
в душата заблестят светулки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
