25 июл. 2008 г., 14:45

В душите се чакаме

984 0 23

Завърнах се.
Попитах звездите за теб,
а те ми отвърнаха плахо,
че още ме чакаш,
притихнал и блед
на нашето, святото място.
В душите се чакаме.
Там е простор.
И бурите морно поспират.
Навеждат глави
и отпиват от взор,
макар тъмнина да ги сбира.
Изчезват във мрака.
Пожар ги гори.
Душите ни пръскат искрите.
Прошепвам във себе си тихо „Амин”.
Загърбвам на дните бедите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...