Завърнах се. Попитах звездите за теб, а те ми отвърнаха плахо, че още ме чакаш, притихнал и блед на нашето, святото място. В душите се чакаме. Там е простор. И бурите морно поспират. Навеждат глави и отпиват от взор, макар тъмнина да ги сбира. Изчезват във мрака. Пожар ги гори. Душите ни пръскат искрите. Прошепвам във себе си тихо „Амин”. Загърбвам на дните бедите.
Индиана... Рядко някой ми действа така като ти- когато пише или говори.. чета и слушам като хипнотизиран. Най-интересното е, че го правиш с лекота. Сякаш ей-така, между другото. Голяма си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Там е простор."
Тогава какво са бедите?
С обич!