25 июл. 2008 г., 14:45

В душите се чакаме

981 0 23

Завърнах се.
Попитах звездите за теб,
а те ми отвърнаха плахо,
че още ме чакаш,
притихнал и блед
на нашето, святото място.
В душите се чакаме.
Там е простор.
И бурите морно поспират.
Навеждат глави
и отпиват от взор,
макар тъмнина да ги сбира.
Изчезват във мрака.
Пожар ги гори.
Душите ни пръскат искрите.
Прошепвам във себе си тихо „Амин”.
Загърбвам на дните бедите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...