В душите се чакаме
Завърнах се.
Попитах звездите за теб,
а те ми отвърнаха плахо,
че още ме чакаш,
притихнал и блед
на нашето, святото място.
В душите се чакаме.
Там е простор.
И бурите морно поспират.
Навеждат глави
и отпиват от взор,
макар тъмнина да ги сбира.
Изчезват във мрака.
Пожар ги гори.
Душите ни пръскат искрите.
Прошепвам във себе си тихо „Амин”.
Загърбвам на дните бедите.
© Криси All rights reserved.
