Твоите думи прииждат
в мен като вятъра стар,
тишината ми крехка разбуждат,
брулят душата без жал.
Този вихър разголва,
моя, най-интимния свят.
И разсича на хиляди вопли,
живия, доскорошен смях.
Протягам длан да те стигна,
ала ти си оттатък върха.
В две различни вселени залостени...
Неуместно е за теб да тъжа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
И твоя стих ме разплака, напоследък май съм доста плачлива, ...все ме разплакват такива СИЛНИ и МЪДРИ стихове! Поздрав!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
