Твоите думи прииждат
в мен като вятъра стар,
тишината ми крехка разбуждат,
брулят душата без жал.
Този вихър разголва,
моя, най-интимния свят.
И разсича на хиляди вопли,
живия, доскорошен смях.
Протягам длан да те стигна,
ала ти си оттатък върха.
В две различни вселени залостени...
Неуместно е за теб да тъжа.
© Здравка Бонева All rights reserved.
И твоя стих ме разплака, напоследък май съм доста плачлива, ...все ме разплакват такива СИЛНИ и МЪДРИ стихове! Поздрав!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
