Твоите думи прииждат
в мен като вятъра стар,
тишината ми крехка разбуждат,
брулят душата без жал.
Този вихър разголва,
моя, най-интимния свят.
И разсича на хиляди вопли,
живия, доскорошен смях.
Протягам длан да те стигна,
ала ти си оттатък върха.
В две различни вселени залостени...
Неуместно е за теб да тъжа.
© Здравка Бонева All rights reserved.