20 нояб. 2013 г., 21:26

В една любов неравна

1.4K 1 13
Не стигам и до рамото му даже -  и как да види моите очи;  и как да мога с поглед да му кажа,  че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам,  достигам чак до Седмото небе -  разлиствам го като старинна книга  и питам всички мои Богове:
 "Простете ми, в една любов неравна порасна само моето сърце;  защо аз тъй невзрачна си останах,  че той ме духна днес - като перце?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е кажи ми сега има ли по-хубаво нещо от пух на глухарче,а?!
  • Чак сега видях, Ангар.
    Стопли ме с тези думи, защото вярвам, че са искрени.
    Благодаря, Приятелю!
  • Невероятно добра поетеса си, Ели!
    Стиховете ти са толкова задушевни, красиви по съдържание, винаги съвършени като изпълнение, и биват толкова разнообразни като ритъм!
    Царица си на поетическото изкуство, и във всяко твое стихотворение личи големият ти талант!
  • Двама мъже, двама поети са спрели до мен - да меря ръста си с тях...
    Благодаря на Виктор и Валентин!
  • перце чаровно
    погали мечешката ми лапа
    разби леда
    тихучко стоя пред теб
    великан смален...
    чудесно е Водичке!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...