20.11.2013 г., 21:26

В една любов неравна

1.4K 1 13
Не стигам и до рамото му даже -  и как да види моите очи;  и как да мога с поглед да му кажа,  че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам,  достигам чак до Седмото небе -  разлиствам го като старинна книга  и питам всички мои Богове:
 "Простете ми, в една любов неравна порасна само моето сърце;  защо аз тъй невзрачна си останах,  че той ме духна днес - като перце?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е кажи ми сега има ли по-хубаво нещо от пух на глухарче,а?!
  • Чак сега видях, Ангар.
    Стопли ме с тези думи, защото вярвам, че са искрени.
    Благодаря, Приятелю!
  • Невероятно добра поетеса си, Ели!
    Стиховете ти са толкова задушевни, красиви по съдържание, винаги съвършени като изпълнение, и биват толкова разнообразни като ритъм!
    Царица си на поетическото изкуство, и във всяко твое стихотворение личи големият ти талант!
  • Двама мъже, двама поети са спрели до мен - да меря ръста си с тях...
    Благодаря на Виктор и Валентин!
  • перце чаровно
    погали мечешката ми лапа
    разби леда
    тихучко стоя пред теб
    великан смален...
    чудесно е Водичке!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....