2 сент. 2011 г., 14:46

В една неделна вечер

1.5K 0 9

Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран
прозорци тук-таме в плътта на здрача.
Момиче късополо и момче,
с четириног любимец бързо крачат.
А прелезът очаква своя влак.
Той винаги навреме преминава.
Самотна бариера.
Пътен знак.
Една неделна вечер в град без гара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение! Полифония...
  • Роси, благодаря ти! Радвам се, че си усетила! Прегръщам те!
  • Усетих...
  • Благодаря ти, Томад!Радвам се, че ти хареса!
    ---
    Жани, благодаря ти! Изключително много ме радват думите ти!!! Поздрави, мила!
    ---
    Вики, благодаря ти от сърце!!! Поздрави!
    ---
    Чудесно е, че си тук с добрата си дума, мила Любов! Поздрави!!!
    ---
    Поздрави и за теб, Раде! Благодаря ти!
    ---
    Нинче, много често преминавам през това място. В една неделна вечер просто улових мига такъв, какъвто се опитах да го предам.Да, имаше и загадъчност, права си. Прегръдки, Нинче!
    ---
    Илко, много се радвам, че си тук!!! Тази твоя топлота, е така приятна и отпускаща!Благодаря ти за добрите думи, Илко!
    ---
    Силви, благодаря ти, че си тук, мило момиче! Поздрави!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...