2.09.2011 г., 14:46

В една неделна вечер

1.5K 0 9

Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран
прозорци тук-таме в плътта на здрача.
Момиче късополо и момче,
с четириног любимец бързо крачат.
А прелезът очаква своя влак.
Той винаги навреме преминава.
Самотна бариера.
Пътен знак.
Една неделна вечер в град без гара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение! Полифония...
  • Роси, благодаря ти! Радвам се, че си усетила! Прегръщам те!
  • Усетих...
  • Благодаря ти, Томад!Радвам се, че ти хареса!
    ---
    Жани, благодаря ти! Изключително много ме радват думите ти!!! Поздрави, мила!
    ---
    Вики, благодаря ти от сърце!!! Поздрави!
    ---
    Чудесно е, че си тук с добрата си дума, мила Любов! Поздрави!!!
    ---
    Поздрави и за теб, Раде! Благодаря ти!
    ---
    Нинче, много често преминавам през това място. В една неделна вечер просто улових мига такъв, какъвто се опитах да го предам.Да, имаше и загадъчност, права си. Прегръдки, Нинче!
    ---
    Илко, много се радвам, че си тук!!! Тази твоя топлота, е така приятна и отпускаща!Благодаря ти за добрите думи, Илко!
    ---
    Силви, благодаря ти, че си тук, мило момиче! Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....