14 июл. 2023 г., 19:14  

В една посребрена къдрица 

  Поэзия » Любовная
390 4 2

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.

Навярно добра е и вярна е тя,
аз стихче съм - с дъжд по стените,
изписа ме облак и вън отлетя,
хей там, зад пердетата скрит е.

А утре ти няма да помниш и в свят
маскиран – съдба многолица,
ще носиш. А мойте копнежи ще спят,
в една посребрена къдрица...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Красе!
  • "аз стихче съм - с дъжд по стените,
    изписа ме облак и вън отлетя,
    хей там, зад пердетата скрит е." Чудно.
Предложения
: ??:??