В една посребрена къдрица

14.07.2023 г., 19:14 ч. 2023-07-15T11:07:49+03:00

Поезия » Любовна

675 4 1

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.

Навярно добра е и вярна е тя,
аз стихче съм - с дъжд по стените,
изписа ме облак и вън отлетя,
хей там, зад пердетата скрит е.

А утре ти няма да помниш и в свят
маскиран – съдба многолица,
ще носиш. А мойте копнежи ще спят,
в една посребрена къдрица...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.