В една посребрена къдрица
Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя,
аз стихче съм - с дъжд по стените,
изписа ме облак и вън отлетя,
хей там, зад пердетата скрит е.
А утре ти няма да помниш и в свят
маскиран – съдба многолица,
ще носиш. А мойте копнежи ще спят,
в една посребрена къдрица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
