Jul 14, 2023, 7:14 PM  

В една посребрена къдрица 

  Poetry » Love
677 4 1

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.

Навярно добра е и вярна е тя,
аз стихче съм - с дъжд по стените,
изписа ме облак и вън отлетя,
хей там, зад пердетата скрит е.

А утре ти няма да помниш и в свят
маскиран – съдба многолица,
ще носиш. А мойте копнежи ще спят,
в една посребрена къдрица...

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??