21 мар. 2008 г., 08:22

В една привечер 

  Поэзия » Любовная
406 0 5
 

На мама

 

Заревото на догарящия ден

намира пристан

в косите ти посребрени.

 

Сякаш огън запален

е коприната

на твоята есен.

 

Погледът ми потъва

в зениците ти,

а оттам ме обгръща

безкрайна топлота и нежност.

 

Душата ми затрептява,

докосната от финеса

на твоята душа.

А навън свечерява...

 

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??