В една привечер
На мама
Заревото на догарящия ден
намира пристан
в косите ти посребрени.
Сякаш огън запален
е коприната
на твоята есен.
Погледът ми потъва
в зениците ти,
а оттам ме обгръща
безкрайна топлота и нежност.
Душата ми затрептява,
докосната от финеса
на твоята душа.
А навън свечерява...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены