21.03.2008 г., 8:22 ч.

В една привечер 

  Поезия » Любовна
423 0 5
 

На мама

 

Заревото на догарящия ден

намира пристан

в косите ти посребрени.

 

Сякаш огън запален

е коприната

на твоята есен.

 

Погледът ми потъва

в зениците ти,

а оттам ме обгръща

безкрайна топлота и нежност.

 

Душата ми затрептява,

докосната от финеса

на твоята душа.

А навън свечерява...

 

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??