В една привидно спокойна вечер
Когато стихвам във вечерната омая
и с нежен тон в сърцето ми тупти,
тогава е часът, аз зная,
когато споменът за теб ме посети.
Бавно сетивата се отпускат.
Блажено беше в твоите ръце.
И тръпката не ме напуска
от ритъма на твоето сърце.
Сякаш пак си сгушен ти до мене
и тихо в мрака си шептим.
Спира и забързаното време,
спокойно миговете да делим.
"Спри се! Отвори очи!"
"Далече е от мен, нали?
Остави ме, реалност, не ме мъчи.
И без това в душата ми вали!"
и с нежен тон в сърцето ми тупти,
тогава е часът, аз зная,
когато споменът за теб ме посети.
Бавно сетивата се отпускат.
Блажено беше в твоите ръце.
И тръпката не ме напуска
от ритъма на твоето сърце.
Сякаш пак си сгушен ти до мене
и тихо в мрака си шептим.
Спира и забързаното време,
спокойно миговете да делим.
"Спри се! Отвори очи!"
"Далече е от мен, нали?
Остави ме, реалност, не ме мъчи.
И без това в душата ми вали!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
